Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Всред зимна размятана фуста

бавно пристъпя денят изнурен.

Като сокак е душата ми пуста -

просвирва в нея вятър пленен,

търкаля сякаш тръни безгласни -

бодливи истини невързали плод.

Къде сте нестинарки изкусни

жарави будещи с пулса си горд?!

Избелели от снежните ласки

са очите - жадни за песен зърна.

Само спомен от къпинови капки

тръпчиво-сладък попил е в дъха,

за да стряска съня ми среднощен

с лепкава жажда и парещ копнеж:

„Не заспивай, не гаси очите си още

акробатке на панелен манеж!

Като светулка пленена бледнееш,

но жадно пиеш звезди всяка нощ,

а щурчето в теб не спира да пее.

Пей и попивай от песните мощ!“

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!