Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Стоновете ти са някак тихи,

но прогърмява стаята от тях.

Стрелки като течащи стрехи

издават неизповядан грях.

Душата задъхано те гони

все в крак със теб да се реди...

Глупости!

Душата не живее по канони.

Времето капан е за следи.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!