напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Все към себе си тичам


В направлявани сънища

все към себе си тичам.

Сред хиляди пътища

на пътека се вричам.

Търся своите истини

в бездни залутана

на закони измислени -

кукувица тъй ме е кукнала.

Колко пътища трънени

с цветове ще обличам?

Колко нощи безсънни

по звездите ще сричам?

Колко порива спънати

ще почукват в душата?

Колко въглена скътани

ще прегарят ръката?

Колко люлки ще връзвам

на луната умислена

в тях мечти да залюлвам

и надежда най-искрена?...

Колко?...

В направлявани сънища

все към себе си тичам.

Сред хиляди пътища

аз, на пътека се вричам.

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух