напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Извисяване


Когато залезът приспива морето

разплискал страстта си по облаци,

а денят премигва и отминава разсеяно

пресмятайки недовършени работи.

Когато нощта като веща къщовница

свещенодействено спуска пердето,

топва менче в реката звездовница

и разлива талази искри по небето.

Аз съм там.

На ръба на безкрая приседнала -

нежна струна в ръцете на вятъра.

Не с очи, а с душата прогледнала

Пия святост и разлиствам крилата...

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух