Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Пътят с какво ли не ме омагьоса? -

Със сила, нежност и потаен чар.

Ала флиртувайки с живота боса

все прозвънва в мен като пендар

споменът душата ми разрошил

за оная нощ под звездния харман.

Духът ми тогава е проходил

в легло от мак, щурци и топла длан.

И все ми пеят юлските пшеници

и ме люлеят твойте ветрове.

На есен лястовичи броеници

с гирлянди кичат твоето небе.

И нищо, че в бетонна крепост

сега търкалям бледите си дни.

В сънищата си намирам смелост

да последвам боса топлите следи,

да яхна дръзко вятъра без стреме

и да препускам, останала без дъх.

Душата... в душата ми е твойто семе

и магията ти, земя на кръстопът.

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!