напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Грях


Помня те - чаровник, с душа крилата

закодирал в думите си дъх на вятър.

Помня как разсмиваше дори тъгата

с лекота, без маска, грим или театър.

 

И бутилката с писъмцето пазя още.

Помниш ли? - Усмивки ми изпрати в нея.

Отварям я в безсънните си нощи

да пия скришно топлинка и да се грея.

 

И подреждам все така душата си -

завърнеш ли се топло да те срещна.

Старателно разстилам тишината си.

Забравям, че чакането ми е грешка...

 

Душа, изографисана от спомени.

Вратата е залостена за всеки друг.

Грях ли е, че в думите отронени

посявам въглени, трепереща от студ?

 

Грях ли е, че с призраците все живея

затворила очите си за тичащия свят?

Грях е да тъпча млади пъпки, да немея

и да целувам само хербаризиран цвят!...

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух