Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

Сизифе,

сине Еолов,

от тесалийския въздух ли дързост си пил?

Кой смъртен,

кажи ми Сизифе,

на зевсова воля се би противил?

Сам изкова

с дързостта си проклятие.

Танатос безсилен виси.

Смъртта победи,

но всуе пируваш побратиме -

безсмъртни остават само наш'те следи...

Вековете

отдавна изпиха греха ти.

Твойте богатства са прах и треви.

Но камъкът

духът ти, с който порасна

все тъй се търкаля и стряска спящи души.

Безсмислен,

обречен е казват, трудът ти,

щом върхът все тъй недостъпен стои.

Бесмислен,

обричащ е само страхът ни

за твойто величие да отворим очи.

И знаеш ли,

виждам те нощем.

Дали е на сън или в дръзки мечти -

върхът си стои,

все тъй недокоснат,

но се повдига на пръсти,

за да те гледа

очи във очи...

Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!