напред назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]



Ако тишината...


Ако тишината

е с вкус на недозряла вишна

и често, често

ти нагарча във устата.

Ако в деня си

чувстваш се принадена, излишна

и искаш

да затрупаш с камъни вратата.

Ако душата

превърнала се е в хранилище -

и само прах

забърсваш от презрели спомени,

а тоя свят

все повече напомня на чистилище...

Не се предавай!

Дори и с сетива полуизронени,

макар залутана,

не пускай в храма отчаяние.

Събирай мигове

и нека вятърът в теб преде...

Миражна е

градината от древното предание...

               за спрелия...

Горчива истина

прочетена в очите на дете.

 


напред горе назад Обратно към: [Събка Митева][СЛОВОТО]

© Събка Митева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух