напред назад Обратно към: [Избраният][Мария Дубарова][СЛОВОТО]



Епилог


От смъртта на Насо изминаха няколко години. Пред Националната художествена галерия в София се тълпеше народ. Любители на изкуството, творци, специалисти, групи работници и селяни, ученици и чужденци изпълваха улицата и чакаха реда си да влязат.

В галерията бе открит нов кът с творби на незнаен български художник, изпреварили ненадминатите досега световни шедьоври. Специалистите не можеха да открият кой е авторът, какъв е, откъде е, та творбите му носят нещо толкова ново и невиждано досега, съчетало съвършенството на всички времена и школи.

Една от групите влезе с предимство. Тя бе от партийни функционери. Водеше ги млада, затлъстяла вече жена, с остри зелени очи и властен жест на господарка. Някои се опитаха да възразят, но гласът й мигновено ги сряза.

Това бе Сила.

Където минеше, хората отстъпваха крачка назад.

Зад групата се промъкна стройна жена с бяло лице и черни очи, осветени от кротката светлина на щастлива майка. Още като влязоха в галерията, синчето й се отскубна от ръката, притичваше от картина на картина и надаваше възторжени викове:

- Мамо, мамо Жейно, ела тук, тук... Гледай, гледай... Гласът му ехтеше в тишината и Жейна се червеше от срам. Шъткаше и му правеше знаци:

- Насе, тихо, моля те, тихо...

Жейна бе осиновила детето на Лада и я върнала отново в селото.

От другия край на залата до слуха й достигнаха думите:

„...картините на незнаен художник...“, „...шедьоври със световно значение...“, „Две картини на художника висят в Лувъра...“, „Три...“, „...престиж на България...“

Малкият Насо се стрелна към гласа, разбута множеството и мина отпред, изгледа картините и зяпна от удивление. Между тях имаше портрет на Жейна. Детето се опомни и се развика:

- Но това е мама... Моята майка... Моята майка е това... Жейна се затича, залитна към портрета и едва не го събори. След дълга пауза можа да заекне:

- Картините са от сина ми... Насо... Син на художника Стоян... Хората я гледаха недоверчиво, но журналистите веднага я наобиколиха...

 

Край

 


напред горе назад Обратно към: [Избраният][Мария Дубарова][СЛОВОТО]

 

© Мария Дубарова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух