напред назад Обратно към: [Полина Вълчева][СЛОВОТО]



Мирише на прасе и на огън...


Мирише на прасе и на огън;

по земята елите са пръснали

жълти иглички -

като че ли се е постригвало слънцето.

Мляко се кваси.

Рано е.

Село е.

 

Тя беше цялата вежди,

той - цял рамене;

ръбът на масата - насочен в коремите,

ей тъй, дискурсивно, отпиваха с лед.

Мръсната вилица,

чашата с ланшно червило,

келнера пиян,

ексхумираната покривка,

която се сменя веднъж на сезон -

нищо не виждат.

Може и да е от...

любов...

 

Но като живееш във щайга,

прошнурована, с клеймо сигнатурно,

заемаш си плитката клетка

и не само таванът е нисък, а и пода - висок,

като си се пръкнал шише сред шишета

зад бирената решетка на условен баркод;

като те стяга капачката,

касата,

дъното,

като - по дяволите - си само шише,

как да обичаш,

да чакаш,

да вярваш, да молиш

(и други глаголи на нечий чужд пубертет),

как да го правиш?

като си просто един длъгнест мехур от стъкло.

Като еднодневки си знаем съдбицата жалка,

но така и не свикваме с нея,

всяко пукване по нас мажем ли, мажем

със тлъст слой фон дьо тен.

Облизват ни някакви болни езици,

изцеждат ти сока, кръвта и урината,

и пият, и смучат до кухия плодник...

Кухият плодник значи край на живота ни

какво по-празно от празно шише.

 

И обратно във щайгата,

щайгата - в склада,

складът - в мазето,

мазето в комплекса,

комплексът в дерето,

дерето във селото,

а селото в града...

 

Градът и държавата - намачкана мокра банкнота -

незаконна след всяка законна инфлация,

на фунийка е пъхната в шише, слузесто някакво

а то - скришно - във черния анус на една поредна вселена.

До следващия взрив.

 

А има бутилки - луксозни и шарени, вносни,

с етикети неонови, от уиски, от бейлис -

охранени обществени кисти -

от друг клас и разред насекоми,

от друг клас автомобили...

 

А онез бяха на масата, с лед,

и бавно си изхлузваха етикетите,

потяха стъклата си,

тя протяга близалце,

той издължава хоботче,

размазват червилце на шишето по гърлото

и изливат локвичка с някаква течност.

Може и да е от

любов.

 

Мирише на прасе и на огън;

по земята пред кръчмата

парчета стъкло,

като че са трошили шишета.

Жена със метла.

Късно е.

Село е.

 

2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Полина Вълчева][СЛОВОТО]

 

© Полина Тотева Вълчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух