напред назад Обратно към: [Полина Вълчева][СЛОВОТО]



Октомври


Небето се продъни.

Дъждът по налъми

се хлъзна по съскащата стряха.

Мокри, липи и капандури осъзнаха

спомена за пукнат свят...

Зачаткаха хиляди патерици

на хиляди куци кобили;

потропаха влажните тухли.

Нощта - в ръкавица без пръсти -

на улука гърлото затули.

И лютите свещи се люшнаха луди -

като изгубени плазмени капки;

като намерена въздъхна луната.

Боси пак скитат децата -

на някаква облачна майка сълзите.

Кални са паважните люкове -

не се вижда какво има навънка зад тях.

 

1998 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Полина Вълчева][СЛОВОТО]

 

© Полина Тотева Вълчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух