Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]

По прозореца на сгърбените делници

почука тихо, ала влезе с взлом.

Сбогуваха се вятърните мелници

със своя весел рицар Дон Кихот.

Смехът подгони с трели тишината.

Нощта засвети във коктейл от рими.

Засвириха звездите във стакато.

Луната се наметна със коприна.

Смълчаните дървета бдят в гората.

Пред Страдивариус щурците коленичат.

Заспа на двора галещият вятър

до любовта – гореща, нощна скитница...

Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!