Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]

В безсънните минути на нощта,

обгърнати от лепкав, черен креп,

задавам хиляди въпроси на света,

на миналото, утрото и теб.

Защо? – се питам за пореден път. –

Природата уравновесява всичко.

Страдат ли сърцето и духът,

друг с щастие и обич е обкичен.

Създаващият болка е добре...

След време и той моли боговете.

Кантарно някак. Уж са двама те,

но някъде в мъглата има трети.

Страдания... Самотна е везната...

А лаври нейде в мрака шумолят.

Часовникът измерва тишината.

Животът ни е вечен кръговрат.

Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!