напред назад Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Пресъхнал мрак


Потулен в сянката на тичащия ден,

мечти сънувах, спомени почиствах.

Вода отпивах жадно – с вкус солен

от сухата река на жълти листи..

 

А радостта в улуците се стичаше

след снежни думи в лятната жарава.

Замръзваше със ледено "обичам те"

в размътен хоризонт по свечеряване.

 

И мракът бавно палеше звездите.

Прегърнах тази циганка – нощта,

в ръцете не с пирони, а със нитове –

разпънат върху своята съдба.

 


напред горе назад Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух