Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]

Потулен в сянката на тичащия ден,

мечти сънувах, спомени почиствах.

Вода отпивах жадно – с вкус солен

от сухата река на жълти листи..

А радостта в улуците се стичаше

след снежни думи в лятната жарава.

Замръзваше със ледено "обичам те"

в размътен хоризонт по свечеряване.

И мракът бавно палеше звездите.

Прегърнах тази циганка – нощта,

в ръцете не с пирони, а със нитове –

разпънат върху своята съдба.

Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!