напред назад Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Ретроспекция


С думите обичам да жонглирам.

Хвърлям ги на листа безразборно.

Нареждат се сами, не ги подбирам –

ту весели, щастливи, ту минорни.

 

Научих някога в училищния двор

това, което в клас не преподават.

Фалшиво пеех, търсех всеки спор,

а после спорех сам, до полудяване.

"Обичам те!" нашепвах лекомислено.

В изгаряща любов – безмълвен бях.

И срутваха се кулите измислени,

които нощем с всеки сън градях.

Като психар ридаех мълчешком,

а после нови, бурни приключения.

След тях отново болка, студ и стон

с успокоителното: Ще го преживея!

И преживявах болки и любови.

Загърбвах пътища, безлични дни.

В щастие, безплодност и отрови

редяха думите пореден стих.

 

Жонглирам днес над бялата хартия.

Думите подскачат с безразличие.

Ще сложа точка... И ще ги изтрия.

След време ще пътуват с мен към нищото

 


напред горе назад Обратно към: [Убежище][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух