напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Случайна среща


С теб сме отново в едно кафене,

след толкова много години.

На маса си с твои приятелки две,

на моята - двама приятели има.

 

След погледи бързи, пламват искри.

Спомени бавно нахлуват... Боли ме!

Запалваш цигара... Виждам сълзи...

В лютивият дим аз намирам причина.

 

Говорят ми нещо, не слушам уви...

Поклащам глава солидарно.

В мисли целувам пак твойте очи

и твойто лице лъчезарно.

 

Далече в годините скитаме тъжно.

Разбирам го някак без думи.

От минали мигове спомени жънем,

топящи леда по между ни.

 

Дори не разбрах как останал съм сам.

Кафето студено преглъщам.

И ти си самотна на масата там

и твойто кафе май е същото.

 

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.

Неспиращи думи в мълчание.

Излезем ли, пак ще сме нейде далеко

грижовни към свойто страдание.

 

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.

За сбогом оглеждам те цялата.

Ти също надигаш се бавно - едва,

в последният миг на раздялата.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух