напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Не тъжи


Защо не спиш?

Защо стоиш с отворени очи

и поглед вперила в простора необятен?

 

Защо тъжиш?

Защо в душата ти трепти

и стене с болка тъжен вятър?

 

Нима далеко

нейде във нощта изгаря

последен спомен от целувките горещи?

 

Нима тъй леко

без сълзи и горест се забравят

отминалите, радостните срещи?

 

Ти вярваш,

че отново ще се върне той,

пак нежно някога да те прегърне.

 

И чакаш,

пак сама в притихналия зной

горещите ръце да те обгърнат.

 

Той няма,

няма да се върне вече.

Отмина тихо... Просто тъй... Отмина...

 

Измама...

Мислиш и тъжиш далече

от полъха, край тебе който мина.

 

Поспри! Недей

тъгува по отминалите дни.

По любовта, която той забрави.

 

С тих повей

някога угаснали мечти,

ветрецът нежен тихо ще разпали.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух