напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Телефонът звъни...


- Ало... Да... Аз съм... Кой?

Не може да бъде... Къде си, кажи?

Гласа не познах... Променил се е... Моля те стой...

Радвам се... Как? От какво да горчи?

 

Годините... Чакай... Моля те остави...

И двамата имаме своя вина...

Не... Защо? Отдавна простих...

Остави... Беше някога... Как си сега?

 

Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...

Помниш ли нашата, първата среща?

Помниш ли как ни огря утринта,

слети в едно от целувки горещи?

 

Зная... Боли... За какво съжаляваш?

Аз все още не съм безразличен...

Спрях... Няма... Не те наранявам...

Как да не помня... Аз те обичам!

 

Нищо не искам... Бих желал да те видя,

за миг да надникна в твойте очи...

Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,

аз виждам те в спомени нощи и дни.

 

Годините бръчки безброй ми дариха.

Стилно в косите среброто блести.

Твоите думи не ме нараниха...

Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух