напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Годините


Годините бавно рисуват лицата ни,

миг подир миг, ден подир ден,

дълбаят неспирно, дълбоко с длетата си

своите фрески в живот уморен.

 

Отварям албум от години непипан.

Чувства и спомени - във тишина.

Бързо във времето нявга прелитам,

в утрото чудно на любовта.

 

Тук си Венера, кипяща от страст,

в поглед събрала безкрайна вселена.

Няма и помен от скритата власт

на неспирно вървящото, тягостно време.

 

Колко съм влюбен... Виж тук как личи...

Не можех... Не исках очи да откъсна...

И днес със любов те поглеждам дори,

без да усещам на времето кръста.

 

Виж тук приветливи морски вълни

слънцето, пясъка - страстни години...

Снимка във хижа, я погледни

вън как вилняла е лютата зима!

 

Тази не гледай... Фокус тя няма...

Треперещи пръсти държат апарата.

След тежка, безсмислена, истинска драма,

в изблик на ярост, затваряш вратата.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух