напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Усещане


Усещане за нещо съвършено,

което ще се случи всеки миг,

обзема ме и чувството вълшебно,

като икона ми явява твоя лик.

 

Грешни сме... Но кой не е кажи?

И ако трябва пак да избера,

аз грешно ще живея всички дни,

стига ти, до мен да си сега

 

Свeтлината в твоите зеници,

ще ме опива като вино руйно,

Абаносовите ти къдрици,

безмълвно ще роят ензими буйни.

 

Любовта ти ме опиянява...

Потъвам в океан от страст.

В нощите, в съня ми се явяваш

с щастие във вечната и власт.

 

Косите ти - ухаещи цветя,

разцъфнали по голото ти тяло

предвестник са на пролетта,

която дълго с тебе сме желали.

 

Постой така... Не сe превръщай в сън...

Без теб отново ще осиротея,

и със звездите светещи навън,

останал сам, за тебе ще копнея.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух