напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Догарят свещите


Догарят свещите...

   От пламъчетата игриви,

танцуват сенки по стените тъжни,

дали защото мрака си отива

и постепено трябва да се съмне.

 

Дали защото там край нас остана,

в сенките една любов ранена...

Невиждаща, бездушна, разпиляна,

с някой някога и някак споделена.

 

Как искам тука да останеш вечно,

очите ти във тъмното да светят,

а не в очакваното бъдеще далечно...

В прераждания някакви далечни.

 

Дългите ти абаносови коси,

развихрят Музата ми наранена.

В свила от страсти и мечти,

ще изплетем една вселена,

 

единствена, едничка само,

без мъка, болка или стон,

главата ти на мойто рамо,

а щастие ще ни е дом.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух