напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]



Сам


Времето - замряло в своя ход.

Не чувствам импулсивния му ритъм.

Слънцето студено, в светъл свод,

часовника не искам да попитам.

Секундите са тъжни часове.

Минутите - в години променени.

А часовете - дълги векове,

когато няма никого до мене.

Безжизнено протягам пак ръка,

в мислите си аз да те прегърна,

невиждащ в ледената самота

към спомените бавно да се върна.

Не искам да оставам вечно там -

на миналото в златните покои,

отдето винаги се връщам сам

в житейските незгоди и усои.

 

Но нещо ме влече към тези дни,

не бягам от неволи многолики.

Там имаше и огън, и искри,

любов там имаше - велика.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Найден Найденов][СЛОВОТО]

 

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух