Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

Дали в първият ми земен час,

присвил очи от болна светлина,

усетил съм орисаници без глас

да определят моята съдба.

Едната пожелала е да имам

безкрайно детство в дългия си ден,

с пълни шепи любовта да взимам,

от музата си, да съм окрилен.

Втората, усмихната коварно,

записала дълбоки старини,

че щастието не се дава даром,

че трябва да усетиш как боли.

А третата със сълзи в очите,

предрекла по край мене нищета,

за да изпитвам болка в дните,

когато стене моята страна.

Сега край мен вилнее люта зима

дори в горещия, и зноен летен ден,

грабежи, подлост и убийства има

и всеки казва, че е ощетен.

Дали в последният си земен час

очите ми преди да се затворят,

ще чуя пак безмълвния им глас,

за малко с тях, искам да поспоря.

Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!