Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

Сънувах сън...

Отвън...

Блестеше слънцето горещо,

и всичко гинеше - жарава,

а в мене лед и зима снежна

от камък бях, не се стопявах.

Умирах...

Спирах...

От нищото се сътворявах,

с Титаник гледах дълбините,

в потоп библейски с вик се давех,

на Хитлер броех бавно дните.

Без глас...

В екстаз...

Крещях за милост към съвета

на Демоните в своя сън,

редях цинични епитети,

превърнат в жаба, вол и пън.

Кошмар...

Прастар...

Отнесъл ме към висините,

падах към земята с вик,

с ръце разгръщах аз мъглите,

в търсене на своя лик.

Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!