Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

Да редим куплети, тук - там с епитети,

това е любима игра,

но някак себични, дори носталгично

горим като малки деца.

Такъв е живота, понявга с охота

разбиваме свойте мечти.

Канони рушим, а нощем не спим,

притихнали дебнем зори.

В дни динамични, инстинкти първични,

моралът поставят в капан.

Скъсани струни, човеци - маймуни

се давят в живот - океан.

Норми забравени, хора удавени,

всико край теб се руши...

Има обаче един да не плаче

брои отлетели души.

Тъпи проблеми на гадното време,

нерви, лъжа и крадци...

Безброй интереси, замесили стреса,

ни правят на слепи овци.

Дори не разбирам, как бавно отмират

приятелство, братсто, любов...

Как всеки се мъчи в калта да те стъпче,

за левче на бой е готов.

Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!