Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

Времето - замряло в своя ход.

Не чувствам импулсивния му ритъм.

Слънцето студено,в светъл свод,

часовникът не искам да попитам.

Секундите са тъжни часове.

Минутите - в години променени.

А часовете - дълги векове,

когато няма никого до мене.

Безжизнено протягам пак ръка,

в мислите си аз да те прегърна,

невиждащ в ледената самота

към спомените бавно да се върна.

Не искам да оставам вечно там -

на миналото в златните покои,

от дето винаги се връщам сам,

в житейските незгоди и усои.

Но нещо ме влече към тези дни,

не бягам от неволи многолики.

Там имаше и огън,и искри,

любов там имаше - велика.

Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!