Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

Стоя си вече втори час,

плувката като заспала,

безтрепетно стоя и аз,

рибата се е скатала...

Какви ли не примамки слагам,

какви ли не - дълбочини...

Без тръпка пръчката оставям,

напича... Вече ми се спи.

Да беше като в сказки стари,

като в света на разказвача,

на въдицата на рибаря...

Златна рибка да подскача.

Ще я целуна с умиление

и свободата й ще върна,

а тя от там без удивление,

мечти в реалност ще превърне.

Животът ни ще стане друг,

светът ще бъде по-различен.

Ще бъде всеки порив чут,

човеците ще са етични.

Ще липсва днешната омраза,

ще липсват бедност, глад, порок,

любов ще замени проказата

и егоизма в свят жесток.

От унес сепвам се, в реката

поглеждам плувката как спи...

Дали отровна е водата

та рибата се изпокри?

Обратно към: [Болно време][Найден Найденов][СЛОВОТО]

© Найден Станчев Найденов (hixxtam). Всички права запазени!