напред назад Обратно към: [Томи Тодоров][СЛОВОТО]



Полъх


Изскочила от нищото,

раздра в мен тишината

и смути съня ми.

 

Така и не разбрах дали поисках те тогава,

или съм те искал винаги

без да си давам сметка.

 

Усетих първо вятър, а после

в мен се загнезди

полъхът след теб.

 

Сега сме само аз

и полъха - като сирак,

останал без баща си - вятър...

 

Обичам вятъра.

Изрязващ бръчки по лицето ми,

след себе си оставя твоя полъх.

 

 

03.09.2002

 


напред горе назад Обратно към: [Томи Тодоров][СЛОВОТО]

 

© Томи Тодоров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух