Обратно към: [Томи Тодоров][СЛОВОТО]

Запомни ме - лек допир и дъх по ухото,

тиха нежност, изтлеяла в чакане

и превърната в болка, когато

любовта ми разгаряше... вятъра.

# # #

Запомни ме като илюзия,

че щастието е да даваме,

че любовта ни е нужна,

независимо какво получаваме.

Запомни ме като поглед син,

като умора след кръводаряване.

Запомни ме като Малкия Принц,

обучаващ се в опитомяване.

Запомни ме като енигма,

която дълго си търсила в речника,

а я откриваш във мигла

в зеницата на отсрещния.

Запомни ме като приятел,

поискал повече от насъщното -

когато му дали Луната,

посегнал да вземе и Слънцето.

Запомни ме като начало

на пътеката за надолу,

или като огледало

в което се виждат спомени...

# # #

Запомни ме като опасно пресичане

на булеварда пред университета.

Забрави! Не за всяко „Обичам те!“

Може обич да има в сърцето.

Май 1991

Обратно към: [Томи Тодоров][СЛОВОТО]

© Томи Тодоров. Всички права запазени!