напред назад Обратно към: [Томи Тодоров][СЛОВОТО]



Усмивки


Усмивката ти погледа ми срещна,

препъна се във него, но подмина.

Помислих си да те настигна - честно!

И оттогава мина към година...

 

Не зная щеше ли да спреш ти,

ако бях аз извикал „Извинете...“

Изпитал на гърба си много срещи,

аз предпочетох спомена пред тебе.

 

Все още спират се усмивки в моя поглед

препъват се, и после подминават.

Дали това съдба е - не, не помня

да съм поръчвал аз съдба такава.

 

Ако се случи някой ден така -

усмивка нечия пред мен да падне,

аз бих подал внимателно ръка

и бих помогнал й да се изправи.

 

И после, ако тя остане с мен

и не подмине пак пред погледа ми парещ,

аз бих развързал онзи съкровен

вързоп любов, отколе ми останал...

 

 

05.09.2002

 


напред горе назад Обратно към: [Томи Тодоров][СЛОВОТО]

 

© Томи Тодоров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух