напред назад Обратно към: [Томи Тодоров][СЛОВОТО]



На жена ми


Прости ми.

Аз не зная точно къде в душата ми си ти.

Изпял какво ли не във рими,

за теб не сетих се... прости.

 

До мен била си много нощи,

и в радостни, и в тъжни дни.

До днес не съм разбрал аз още

какво във теб ме заплени.

 

Дошла с покой, присъстваш нежно

във този наш живот нелек,

аз чувствам, че е неизбежно

да бъдем заедно - навек.

 

Ръката ти с милувка топла

каква ли мъка не теши.

Какъв ли нечовешки вопъл

не спря пред нашите души.

 

Изгарял в теб, и теб проклинал

за всичко в този свят недраг,

когато мисля, че умирам,

аз само с теб намирам бряг.

 

Любов приел, врата отворил,

не мисля аз, че ще сгреша,

ако призная с нежен порив,

че ти си моята душа...

 


напред горе назад Обратно към: [Томи Тодоров][СЛОВОТО]

 

© Томи Тодоров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух