напред назад Обратно към: [Карнавал в гората][Леда Милева][СЛОВОТО]



Листата на брезата


Карнавал в гората

 

Как започна?

Есента боядиса листата

на брезата.

После ветровете -

през лятото спали -

се разбудиха

и надуха кавали.

Те свиреха тъй весело,

че листата се засмяха

и заиграха.

 

Песента на кавалите беше звънка,

а дръжката на всяко листо е тънка!

Листата се отрониха

и политнаха с ветровете.

- Какво ще правим, кажете? -

питаха листата

на брезата.

- Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете

с кавали. -

Не сте ли разбрали?

Днес ще има голям карнавал.

Вижте върбите -

позлатили са си косите.

Вижте младия бук -

облякъл червен ямурлук.

Дори шипката си е наметнала шал.

Да вървим! Карнавал, карнавал!

Тъй свиреха ветровете.

 

А листата

на брезата

се въртяха,

танцуваха,

летяха.

И кой би ги спрял?

Бяха канени на карнавал.

 

Златушко

 

Листата

на брезата

отидоха на карнавал.

Всичките ли?

Не.

Останаха две -

Златушко

и Треперушко.

 

Златушко

дълго се люшка

на своето клонче.

Погледа, почака

и заплака.

 

- Защо плачеш? -

попитаха две тревички. -

Тръгвай! Отлитнаха всички.

- Не можах да се откъсна,

когато бе време -

вече е късно.

Сега кой ще ме вземе?

Тък ще изсъхна. Самичко.

 

- Защо? -

извикаха двете тревички. -

Не искаш ли да слезеш при нас?

 

- Че защо съм ви аз?

Едно малко, жълто листенце!

- Ти ще ни бъдеш палтенце!

Ела, ела -

много близо е зимата зла.

Без теб ще загинем в дните студени!

 

- Без мене? -

Тъй се зачуди Златушко

сред голите клони,

тъй трепна, че в миг се отрони

върху двете тревички.

 

А тревичките се свиха

в малкото жълто листенце

като в палтенце.

 

 

Треперушко

 

- И аз ще литна! -

реши Треперушко. -

И аз съм листенце,

и от мене ще стане палтенце

за някоя малка тревичка.

 

Скочи от клонка висока,

но падна до потока.

 

Огледа се, почака

и заплака,

защото наблизо нямаше

нито една тревичка.

 

- Не плачи -

каза мравката кротка. -

Ти ще станеш на лодка!

 

- В такива минути тежки

не ми е до смешки.

От мене лодка не става!

 

- Напротив. Аз търся точно такава.

Виж ме - не съм дебела.

Аз съм малка, но смела.

Ако и ти си юнак,

до морето ще плуваме чак!

 

- Юнак съм! -

Треперушко отвърна

и в лодка за миг се превърна.

Отплува листенцето леко

далеко, далеко, далеко.

 

 

Майката и врабчето

 

Майката на листата

беше брезата.

Цяло лято се кипри -

зелена,

пременена.

Сега остана самичка.

 

На пръсти се надигаше

брезата и гледаше -

къде отидоха децата?

Но ето

долетя врабчето.

То беше ходило на карнавала

и още отдалече

рече:

 

- Чудесно беше. Просто нямам думи

да ти опиша всички маски и костюми.

А твоите деца - те бяха най-красиви.

И как танцуваха! Същински балерини!

За тях ще се говори пет години...

И всички казваха: "Брезата е честита!"

 

- Ами Златушко? - майката попита.

 

- Златушко ли? Най-малкото листенце!

Той стана на палтенце

за две тревички голи.

 

- А Треперушко?

Какво направи той?

- Видях и него.

На лодка стана и отплува към морето.

О, Треперушко е юнак!

 

Врабчето си отиде.

Започна да прехвърча сняг.

 

А майката-бреза усети, че заспива.

Тя беше уморена, но щастлива.

Добри деца отгледа.

Нека спи.

До пролетта.

Тогава, щом усети тръпки,

ще се разпукнат нови малки пъпки

и нежно майката ще ги прегръща

и пак ще се повтори приказката съща

за листата

и брезата.

 


напред горе назад Обратно към: [Карнавал в гората][Леда Милева][СЛОВОТО]

 

© Леда Милева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух