напред назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]



6


- Ти разбираш ли в какво си ме забъркала? - кресна Бог обвинително към Фея и скоростта на вятъра нарасна с три възела в секунда.

- Знаеш ли, няма ли да е добре да се научиш как да се владееш, какво мислиш? - отговори Фея по своя типично многословен начин. - Виждаш ли, ние се съгласихме да сътворим това място за почивка, за удоволствие... за да играем Спортен бридж, не съм ли права?

- НИЕ??? - запита Бог истерично и пронизващият вятър почти ги оглуши.

Смърт и Дявол скочиха едновременно и гушнаха Бог - всеки от по една страна.

- Не го взимай навътре - каза Дявол утешително. - Тя има право в случая, мисля. Това е вила, в края на краищата! Някак си не се връзва - да я унищожиш, баш когато си я построил!

- Сега схващаш ли какъв ми е проблемът? - попита Бог и, поддавайки се на натиска, приложен върху двете му рамена, се стовари на стола. - АЗ строя, АЗ унищожавам, обаче НИЕ сме се съгласили! Писна ми да поемам отговорност, особено когато съм на почивка. И сега, разбира се, АЗ трябва да се грижа за всичкия тоя хаотичен боклук, който тая глуп... бърборана е сътворила!

Последва мъртва тишина. Изтощен от речта си, Бог положи пламналата си глава върху две вътрешни ръце и се почувства странно спокоен. Вятърът утихна и Гений Висши пое забързано с кофа в ръка да събере изпопадалите смокини.

Смърт се контролираше перфектно. Това бе част от работата му и необходимо условие за всеки голям играч на Бридж. Но някак си, постепенно, той започна да изпитва нещо ново и гъделичкащо... и за един кратък миг си помисли, че съжалява Бог. Двамата неизлечимо болни теренияни чудодейно оздравяха.

Дявол не очакваше, че ще се почувства толкова ужасно засегнат. Той знаеше, че беше развил някакво... харесване към Фея, но тази жена продължаваше да го изненадва... Толкова безочлива! Невъзможна! Дяволита! Неговият тип жена... Дявол установи панически, че не само беше на път да се влюби безнадеждно във Фея, но (срамота!) опашката му ВЕЧЕ беше там - около кръста й, а косматата топка на края на опашката бършеше мълчаливите Феини сълзи...

Надпревара за Победа почувства, че трябва да тича по-бързо. Нещо я очакваше... Нещо щеше да се случи... Нещо хубаво. Тя удвои темпото.

 


напред горе назад Обратно към: [Бридж на вила Тера][Рали Мейдър][СЛОВОТО]

 

© Рали Мейдър. Всички права запазени!


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух