Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

Тъжна съм... Помолих вятъра

да напише, вместо мене, стих.

Шепне той в косите ти, Читателю,

това, което аз му доверих...

Огорчена съм... Затова живея

в края на Вселената... Сама...

Дали някога ще свикна с Нея?

С връхлетялата ме самота...

Влюбена съм... В детските фантазии -

сламки за потъващи души...

Толкова съм горда - чак се мразя!

И от гордост страшно МЕ БОЛИ...

Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!