напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Обречен


Самият факт, че съм обречен,

ми дава право да греша.

Работя, сякаш ще съм вечен,

празнувам, сякаш ще умра!

Понякога не спя... Будувам

и чакам от небето знак,

но само пулса звезден чувам

и виждам само нощен мрак.

А през деня се питам - за какво ли

съм тук, в космическия рай,

притиснат с тежките окови

на неизбежния си край...

Животът е невидима отсечка

от Раждането до Смъртта.

И, може би, на другата пресечка

ме дебне вход към вечността..

Или пък точно аз, човече,

съм странникьт от древен клан

на страшното безсмъртие обречен,

прокълнат да е вечно сам.

Незнам... Не трябва и да зная...

Бог от съчувствие така реши!

Той е владетел на безкрая

и няма право да греши!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух