напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Черно и бяло


Ти си всичко, което не съм.

Щом докоснеш предмет - става златен...,

но не чуваш вълшебния звън

на камбанките, скрити в цветята!

Имаш купища скъпи неща -

замък, нови коли и машини,

но не виждаш звездите в нощта

и орлите в просторите сини.

Имаш много жени под ръка,

но си нямаш любов и любима.

Не познаваш дори радостта

и не вярваш, че трябва да има.

Не понасяш щастливия смях,

обожаваш шума на парите...

И се лъжеш,че точно във тях

любовта и късмета са скрити!

Ти си всичко, което не съм...

Аз съм волен, щастлив и приятен!

Тези всичките хора навън

ме обичат, защото съм „златен“!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух