Румяна Симова

Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

България

Моя бедна Родино, моя майко велика!

Не тъгувай за своите блудни чеда!

Накичи се напролет със синчец и иглика,

изправи гордо стройна снага!

Млади българи гонят мечтите си...

Бурен вятър на запад отвя

синовете и дъщерите ти

и от болка - ти тъжно запя!

Тъжно пеят селата безлюдни

и нивята, обрасли в трънак.

Недоимък децата прокуди...

Ще ги видиш ли някога пак?!

Оредяха дори градовете...

Там - комини фабрични стърчат,

онемели, с очи към небето,

те не дишат... Да, не димят!

Изправи се, понесла теглото

на предателства, гняв и лъжи!

Отърси се, Родино, от злото -

своя трънен венец захвърли!

Не плачи! Те, децата ти, носят

част от твоето нежно небе,

къс море, вик на гларуси боси...

Любовта все към теб ги зове!

Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]