напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Звездоброец


Като падащи звезди се сипят дните

в пазвата на минусовата безкрайност...

Там, където, невидими за очите,

спомените губят свойта трайност.

Помниш ли, че бяхме много млади?!

Прелестно незрели и щастливи,

не познали жертвените клади,

не открили още дните сиви...

Не докоснали опашката на Злото,

не предали ни един приятел,

впити във гърдите на Живота -

фаворити на Велик Създател!

Днес сме посивели, недоволни...

Вечно недоспали и тревожни!

От комплекси и от завист болни...

Агресивни, злобни и безбожни!

Като падащи звезди се сипят дните,

спомените губят свойта трайност...

Звездоброецо, къде са ми мечтите?

Насочи ги в положителна безкрайност!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух