![]() ![]() Писмо от АдаАз пак ти пиша, мила мамо, отчаяно, безпомощно писмо, защото напоследък срещам само мизерия, тревожни дни и зло... От никъде не виждам лъч надежда, животът ми не става по-добър. По-ниско от тревата се навеждам пред острия правителствен сатър. Днес цялата си мижава заплата аз дадох за излъчената топлина от двата радиатора, с която се гряхме този месец у дома... Не ми останаха пари за телефона... И тока аз не мога да платя... Ако го спрат, оставам без котлона, на който вечно боб-чорба варя! Децата нямат пак обувки. Краката им със дни растат... Не могат само със милувки, те през живота да вървят! Срамувам се да ги погледна в огромните и питащи очи. Как да им кажа, че сме бедни, защото не живеем от лъжи? И как да им тълкувам факта, че честният и доблестен човек не може да се включи в такта на корумпирания и безбожен век?! Защо днес като идоли се тачат бездушни,неграмотни същества? Защо във бедност и забрава плачат мъжете и жените на честта? Кажи ми, мамо, научи ме - в какво да вярват моите деца?! Дали в чудовища със име, или в мизерията и глада?! Кажи ми, майко, как да ги възпитам? Във честност или във порок...? В доспехите на Дон Кихот ли да се скитат, или във образа на мафиот жесток? Ти ме направи пряма и открита, дари ме с много вяра и мечти... Но днес отчаяно се питам - дали не сбърка в нещо ти?!
![]() ![]() ![]() © 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!
|