|
Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО] Писмо до таткоЗдравей, татко! Откраднах си мъничко време, за да ти пиша, че аз съм добре. Задъхана следвам мечтите големи и нищо не може по път да ме спре. Не съм Ви забравила. Мисля Ви много! И знам, че Ви липсвам - това ми тежи, но трябва да стискаме зъби, за Бога! Човек, в слабостта си, най-често греши... Така - ти ме учеше някога, татко, когато се плашех от черния мрак, когато ядях до преяждане сладко или се препъвах във къщния праг. Тогава ми казваше - „Горе главата! Стъпчи изкушение, болка и страх!“ Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми и аз се преборвах набързо със тях. Пораснах щастлива при теб и при мама. Разбрах що е вярност, любов и уют... Готова съм вече! И никога няма да ме изплаши човешкият студ! Така е при мене... Пиши, как сте Вие? Намери ли евтини, сухи дърва? Мама - лекарства редовно ли пие? Пушиш ли още следобед лула? Изпращам Ви малко пари. Да си имате. Не ми се сърди и не питай защо! Студено е вече навън. Иде зимата... Купи си обувки, на мама - палто! Целувам те силно и моля те, татко, не се притеснявай! Аз съм добре! Ще дойда по Коледа, макар и за кратко... Обичам те: Твое голямо дете.
Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО] © 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!
|