напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Есен


Навън е влажно. Старата липа

с огромни жълти сълзи плаче.

В морето от окапали листа,

самотна есен тихо крачи.

Калта от нейните нозе

оставя мръсен отпечатък

по отегченото лице

на Слънцето... Денят е кратък.

Разнася вятърът мечти,

един беззъб клошар ги гони -

навън, под старите липи

със зъзнещи и голи клони..

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух