напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Летен дъжд


Навън небето се намръщи,

след това със глас се разрева...

Аз бягам под дъжда към вкъщи,

през давещата се трева!

Светкавица разпори мрака,

в гората злобно се заби

и тътенът след нея недочака,

дори да преброя до три!

Пороят подлуди реката,

тя с рев се зъби на брега,

повлякла дънери сакати

във злонамерена шега...

Усещам пулса си в петите!

Наоколо съм сам-сама...

Дъждът се смесва със сълзите.

Дали ще стигна до дома?!

.....................................

Пред мен е горската ни къща,

дъждът престана ей-сега!

Над мен небето се прегръща

със удивителна дъга!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух