Румяна Симова

Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

Летен дъжд

Навън небето се намръщи,

след това със глас се разрева...

Аз бягам под дъжда към вкъщи,

през давещата се трева!

Светкавица разпори мрака,

в гората злобно се заби

и тътенът след нея недочака,

дори да преброя до три!

Пороят подлуди реката,

тя с рев се зъби на брега,

повлякла дънери сакати

във злонамерена шега...

Усещам пулса си в петите!

Наоколо съм сам-сама...

Дъждът се смесва със сълзите.

Дали ще стигна до дома?!

.....................................

Пред мен е горската ни къща,

дъждът престана ей-сега!

Над мен небето се прегръща

със удивителна дъга!

Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]