напред назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Ние ли сме...


на Доби

 

- Ние ли сме тук, на тази снимка,

с бели рокли като за причастие,

хванати от фотографска примка

в някое голямо междучасие?

Ние ли сме толкова усмихнати,

с островърхи колене?

Вятърът, в косите ни притихнал,

беше ли горещ или пък - не?

- Ние сме. Все още се познаваме.

Спомняш ли си този ден?

Имахме натоварена програма,

въздухът бе нажежен...

И решихме, двечките със тебе,

да избягаме от час.

Чувствахме се като след победа,

смеехме се с пълен глас...

Помниш ли, приятелко, че после –

мъмри ни учителски съвет?

Класната дойде у нас – „на гости“,

не ни пускаха навън след пет...

Но, впоследствие, нещата се оправиха

и изкупихме невинния си грях...

Помниш ли? Нали не си забравила?

Във очите ти долавям смях...

 


напред горе назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух