Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

Думи, думи... Неказани думи.

Мисли, мисли... Потънали в нас.

А крещящата болка тук,

        помежду ни,

е лечима единствено с думи на глас.

Да отворим бутилката!

Лесно ще бъде.

Запушалката вече напира сама.

Няма смисъл безгласно,

     наум да се съдим!

Разкажи ми за твоята болка.Сега.

После аз ще ти кажа – какво ме тормози,

ще развием кълбото от неясноти.

Ще говорим за тръни,

       за разцъфнали рози...

Ще си спомним защо от любов ни боли!

Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!