напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Никога не е късно


Срещнахме се много късно.

Паяк бръчките плете,

сняг в косите ми препръсква,

времето тече... тече!

Трудно ми е да изтръгна

закъснялата любов!

Купидон не се излъга...

Лесна плячка съм за лов!

Давя се във твоя поглед...

Сякаш срещам младостта...

Твоите очи ме молят...

Как сърцето си да спра?

Разумът крещи – „Не бива!“.

Угризения тежат.

Но съм толкова щастлива...

ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух