напред назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Пътуване


Стройни тополи край прашния път.

Ден, изпотил се от жега.

Бягат задъхани сенки без плът,

огнено слънцето гледа.

Морни жита, ожаднели за дъжд,

махат със златни забрадки.

Вдигам ръка и помахвам веднъж,

поздрави - бързи и кратки...

Пътят (под гумите) бърза назад,

въздухът - сух и горещ е.

Дълго пътувах по белия свят -

себе си исках да срещна.

Няма да спирам! Не мога сега!

Щъркели весело тракат...

Аз се прибирам щастлив у дома,

хора любими ме чакат.

 


напред горе назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух