напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Стена


До теб съм, а всъщност ме няма...

Не чувам какво ми говориш.

Навярно, в конфликт между двамата,

със себе си трябва да спориш...

Далече съм, много далече...

Дели ни причина една,

от някои – „навик“ наречена,

от други – „прозрачна стена“...

Издигах стената с години.

Обидите твои редих.

През нея не можеш да минеш.

Не бих разрешила, не бих...

По навик – не мога да чувствам,

по навик – те слушам сега...,

по навик – се смея изкуствено,

по навик – изпитвам вина...

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух