напред назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Прозаична зима


Тази сутрин станах рано,

прозаично се прозях

и с прането неизпрано,

сънищата си изпрах...

Взех си душ,измих зъбите

и след своя тоалет,

пооправих си косите

и излязох в шест и пет.

Глътнах глътка въздух леден

и от студ се вцепених...

Аз, от вятъра, приведен

и безпомощен се крих...

Автобусът, стар "Икарус"

със раздрънкани врати,

се задъхваше от старост

и от хора без мечти.

По мъчителния трафик

пъплеха безброй коли...

Част от дневния ми график

още там се провали...

Закъснях със час и нещо!

Шефът пак ме наруга...

Стана ми (от яд) горещо!

Май, не ставам за слуга...

 


напред горе назад Обратно към: [Друга поезия][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух