напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Химн на робите


Не вярвай във топлия пролетен дъжд,

във летния зной, в януарския студ.

Не вярвай в романтика! Нали си мъж!

Включи се навреме във ритъма луд...

Стъпи на земята! Във кал до колене -

потъвай, поти се от сутрин до мрак...

Дори всяка фибра във тебе да стене,

гази във калта, работи - пак... и пак...

Не спирай! Починеш ли мъничко само,

започваш да мислиш... Тогава боли!

Метни всички болки през морното рамо

и с волско усърдие, ти, работи!

Не гледай нагоре! - Върхът е далече...

До него не можеш да стигнеш пеша...

Да газиш във кал - доживот си обречен!

Стъпи на земята! Ти нямаш душа!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух