напред назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]



Изповед


Грешни мисли имах, Отче,

хулих Бога ден и нощ!

Не че днес ги нямам още...

...Не бъди със мене лош!

Исках Слънцето да стигна

като смелия Икар,

на звездите да намигна,

сам да съм си господар...

Взимах с шепи красотата

на изгряващия ден

и минавах под дъгата -

от пороци заслепен...

Пеех нощем по бардаци,

търсех хубави жени

и под старите каваци

ги заливах със лъжи...

Слушаш ли ме, Отче? Отче,

изповядвам се сега!

Аз съм грешното отроче...

Отче мой, защо заспа?!

 


напред горе назад Обратно към: [По пътя][Румяна Симова][СЛОВОТО]

© 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух