![]() ![]() ИзповедГрешни мисли имах, Отче, хулих Бога ден и нощ! Не че днес ги нямам още... ...Не бъди със мене лош! Исках Слънцето да стигна като смелия Икар, на звездите да намигна, сам да съм си господар... Взимах с шепи красотата на изгряващия ден и минавах под дъгата - от пороци заслепен... Пеех нощем по бардаци, търсех хубави жени и под старите каваци ги заливах със лъжи... Слушаш ли ме, Отче? Отче, изповядвам се сега! Аз съм грешното отроче... Отче мой, защо заспа?!
![]() ![]() ![]() © 2003 Румяна Симова. Всички права запазени!
|